Комплексна проверка на действителни собственици по ЗМИП (02.06.2020)

Към момента на публикуване на настоящата статия действа редакция на ЗМИП, последно изменена през февруари 2020 г.

              I. Контекст

 

На 27.03.2018 г. бе приет изцяло нов Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), транспониращ в националното законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (известна като Четвъртата Директива за мерките срещу изпирането на пари 4AMLD).

При първоначалната редакция на закона режимът налагаше значителна административна тежест върху задължените лица. С последните изменения породени от необходимостта от транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на съвета (известна като Петата Директива за мерките срещу изпирането на пари или 5AMLD) през края на 2019 г., този режим беше смекчен от законодателя, под въздействието на немалкото изпратени становища по време на общественото обсъждане от различни лица, задължени по ЗМИП, и представители на различни браншови организации.

              II. Новият режим при комплексна проверка на действителни собственици.

 

В настоящото изложение ще изследваме единствено ситуации на стандартна комплексна проверка.

 Комплексната проверка на действителните собственици продължава да е базирана на стъпките, които задължените лица предприемат за идентифициране на клиенти-физически лица. С оглед на това следва да обърнем внимание, че комплексната проверка на физически лица по българското законодателство по прилагане на мерки срещу изпиране на пари, подобно на всички останали държави-членки на ЕС, преминава през два етапа:

  1. Идентификация; и
  2. Верификация (или „проверка на идентификацията“)

Етапът „Идентификация“ е уреден в чл. 53. Следва да се има предвид една особеност на българското законодателство – според правилата на ЗМИП, събирането на официален личен документ е етап от идентификацията на клиента. Считаме, че това е слабост на закона, тъй като от теоретична гледна точка, етапът на идентификация следва да се характеризира с деклариране от страна на клиента на определени данни за самия него/нея. Събирането на доказателства за целите на проверка на декларираното следва да е винаги част от етапа „Верификация“. Поставяйки изискването за събиране на личен документ на етап „Идентификация“ би могло да доведе до спорове дали самият личен документ може да се използва за проверка на идентификацията, което, видно от изискванията на ППЗМИП относно приемането на лични документи, не е целта на законодателя.

Спрямо действителните собственици, като специална категория физически лица, подлежащи на проверка, са налице няколко допълнителни задължения за идентификация, находящи се в чл. 59 от ЗМИП. При идентифицирането на тази категория лица на първо място следва да се направи преценката дали съответното лице отговаря на дефиницията на действителен собственик по смисъла на §2 от ДР на ЗМИП. Най-общо казано, това става чрез извършването на действията по чл. 59 от ЗМИП, които включват:

  1. Справка в регистъра за действителни собственици (за учредените в България юридически лица това е Търговския регистър); и
  2. Използване на събраните в хода на комплексна проверка на юридическото лице[1]-клиент документи, с цел установяване характерът и видът на собствеността или контрола върху съответното юридическо лице.

Нововъведение: За разлика от режима преди последните изменения от 11.2019 г., задължените лица вече не са длъжни да събират винаги Декларация по чл. 59, ал. 1 ,т . 3 от ЗМИП. Новата редакция на посоченият член изрично определя, че декларация следва да се събира само “когато събраната чрез способите по т. 1 и 2 информация е недостатъчна“.

Подобна декларация ще е необходима ако не е налице съответен регистър (много държави-членки все още не са въвели такива), получените документи са противоречиви, не е възможно да се отговори еднозначно на базата на представената информация кое е лицето, което упражнява контрол, както и в други сходни ситуации.

Нововъведение: Спрямо конкретна хипотеза на „действителна собственост“ е налице допълнително задължение – в случай, че задължено лице по ЗМИП приеме за действителен собственик висш ръководен служител в юридическото лице-клиент при невъзможност да се категоризира друг действителен собственик, задължените лица следва да документират всички стъпки, които са били направени с оглед изследването на „действителната собственост“ на клиента.

На следващо място следва да се изследва въпросът дали лицето не е видна политическа личност. Тази проверка следва да се документира по досиета на клиента. Тъй като в настоящото изложение се фокусираме изцяло върху стандартната хипотеза на комплексна проверка, няма да коментираме действителни собственици, които са и видни политически личности.

На следващо място следва да се съберат данни за:

  1. Имената на лицето;
  2. датата и мястото на раждане на лицето;
  3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на лицето;
  4. всяко гражданство, което лицето притежава;
  5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен) на лицето.

 

Поради особеността на българския ЗМИП, спомената по-горе, на този етап следва да бъде представено и снето копие от официалния документ за самоличност на Действителния собственик. Законодателят е подходил с презумпцията, че всички официални лични документи съдържат посочените от т. 1 до т. 5 данни. В случай, че официалният личен документ на клиента не съдържа всички данни, възможно е събирането да се извърши чрез други официални документи са самоличност, като последните следва да не са с изтекъл срок на валидност и да съдържат снимка на клиента. Относно т. 3 и т. 5 е създадена възможност данните да се съберат чрез друг надежден и независим източник. Важно е да се отбележи, че съгласно ЗМИП, официални документи за самоличност не са разрешителното за постоянно пребиваване и СУМПС, издадено от чуждестранен орган.

От друга страна е важно да се отбележи, че чл. 59, ал. 2 от ЗМИП не реферира към първата алинея на чл. 53 ЗМИП и е възможно тълкувание, че за действителни собственици събирането на официален личен документ не е задължително. Въпреки това, би било много трудно да се спазят изискванията за проверка на данните за идентификация на такова лице, ако не се събере официален личен документ.

Нововъведение: С последните изменения от 11.2019 г. в ЗМИП се предвиди възможността идентификацията и верификацията на физически лица да става посредством способите на електронната идентификация (eIDAS). За сега все още няма практически примери, но е възможно да се извлече релевантна информация за съответното лице посредством данните, съдържащи се в съответния електронен способ за идентификация.

Със събирането на данните по т. 1 до т. 5 по-горе чрез официални документи за самоличност и/или други документи от надеждни независими източници завършва етапа „Идентификация“ за физически лица съгласно ЗМИП.

Втората стъпка при комплексната проверка на физически лица е етапа на „Верификация“.

Действията, които задължените лица биха могли да предприемат за да изпълнят задълженията си за верифициране на идентификацията на клиента, са уредни в чл. 55 от ЗМИП.

В случай, че встъпването в делови взаимоотношения или случайната операция с юридическо лице-клиент е станало чрез средства за отдалечена комуникация, следва да се използват най-малко два от посочените в чл. 55, ал. 1 ЗМИП способи.

Следва да отбележи, че съществува определена неяснота във вр. с чл. 55, ал. 2 и нейното приложение спрямо действителните собственици. Нашето мнение е, че за действителните собственици не следва да се използват два отделни способа за проверка на данните за идентификация поради обстоятелството, че ал. 2 се отнася към самия клиент, а не към неговите действителни собственици.

При всички случаи, проверките следва да се документират надлежно, като се запази информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило.

            III. В заключение

 

Нововъведенията, създадени чрез промените в ЗМИП през 11.2019 г. значително могат да намалят административната тежест при комплексна проверка на действителните собственици. Отпадането на една от най-тежките формалности, а именно събирането на декларация за действителен собственик от всички видове клиенти-юридически лица. Не следва да се пренебрегва и възможността за използване на eIDAS за проверка на идентификацията на лицата.

Настоящият материал е само за информационна цел и не съдържа пълен анализ на приложимата нормативна уредба и не следва да се прилага бланкетно към всеки казус. Вие можете да се обърнете към екипа ни в случай, че имате необходимост от правно съдействие.

[1] За целите на краткост в настоящото изложение ще се използва това понятие и за случаите, когато се има предвид и друг вид правно образувание, което стриктно погледнато може да не притежава собствена правна „личност“.

Един коментар към “Комплексна проверка на действителни собственици по ЗМИП (02.06.2020)”

  1. Legal Tech

    Тук могат да се правят ЗМИП проверки безплатно:
    https://legal-tech.bg/zmip/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *