Нормалното развитие на облигационните и търговските правоотношения завършва с изпълнението на насрещните задължения, които страните са поели една спрямо друга. Житейският смисъл на встъпването в каквито и да е правоотношения предполага именно получаването на определено благо, което е резултат от изпълнението на определено задължение. От друга страна, неизпълнението на дадено задължение води до редица неблагоприятни последици за виновната страна.
Има ситуации обаче, които препятстват желаното изпълнение и развитие на облигационните и търговските отношения, без това да може да се вмени във вина на която и да е от страните. Обявеното извънредно положение в Република България на 13.03.2020 г. във връзка с пандемията, причинена от COVID – 19, е злободневен пример за това. За да изложим примерно разрешение на възможни проблеми, които биха могли да възникнат, по – долу сме разгледали познатите на българското право институти на непреодолимата сила и стопанската непоносимост.
- Какво предвижда законът при невиновна невъзможност за изпълнение?
Несъмнено би било неоправдано и несправедливо да се търси отговорност на която и да е от страните, когато това не може да им се вмени във вина. Ето защо законодателят е предвидил особени правила, с които се освобождава длъжникът от отговорност при невиновна невъзможност за изпълнение. Израз на тези специални правила е институтът на непреодолимата сила или т. нар. форсмажорни обстоятелства.
Какво представлява непреодолимата сила (форсмажор)
Непреодолимата сила има легална дефиниция в чл. 306, ал. 2 от Търговския закон – „Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.“ Даденото определение е било критикувано не без основание многократно от гледна точка на своята прецизност и съдържателност. Ето защо е необходимо да се направят няколко уточнения с оглед правилното разбиране на дадената разпоредба.
На първо място, неоправдано е използването на съюза „или“, който предполага алтернативност на посочените характеристики на събитието – „непредвидимо“ и „непредотвратимо“. Определящият белег на непреодолимата сила е именно тази непредотвратимост, която не позволява на обществото да преодолее положението с оглед даденото ниво на технологично развитие. Затова е правилно да се приеме, че тези два елемента от понятието трябва да са дадени кумулативно.
Съществува спор дали включените елементи „непредвидима“ и „извънреден характер“ спомагат разясняването на определението за непреодолима сила и следва ли да присъстват въобще в него. В случая обаче е безпредметно изследването на този проблем, доколкото извънредното положение несъмнено ни поставя в условия на непредсказуемост, необичайност и изключителност, които стоя в сърцевината на форсмажорното обстоятелство. Важно е обаче предвиденото условие за момента, в който трябва да е възникнала непреодолимата сила, за да може длъжникът да се позове на нея – след влизането в правоотношения.
Дори всички посочени условия да се осъществили, не всеки длъжник би имал основание да се освободи от неблагоприятните последици на неизпълнението поради форсмажорни обстоятелства. Макар да не е изрично предвидено в самата разпоредба, следва да се отбележи, че е необходимо да има причинна връзка между това да не може да се изпълни и форсмажорните обстоятелства.
Обобщено: За да става дума въобще за приложимост на специалните правила на непреодолимата сила, най – напред трябва да са налице следните предпоставки:
- Непредвиденост и непредотвратимост на събитието
- Извънреден характер
- Сключването на договора да предшества настъпването на непреодолимата сила
- Причинна връзка между невъзможността да се изпълни и настъпването на непреодолимата сила
Какви са правата на длъжника при непреодолима сила, как и кога може да се позове на тях?
По – горе бяха изведени основните характеристики на непреодолимата сила. Несъмнено може да се направи извод, че обявеното извънредно положение в Република България поради пандемията следва да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, което би могло в конкретната ситуация да доведе до невъзможност да се изпълни дадено задължение. Следва да се имат предвид обаче още няколко принципни положения, които са от значение при упражняването на правата на длъжника.
На първо място, за да не отговаря длъжникът за неизпълнение, причинено от непреодолима сила, тя трябва да е настъпила след сключването на договора, но преди падежа на задължението, т.е. преди длъжникът да е изпаднал в забава. Забавата представлява форма на неизпълнение с оглед на времето – задължението е станало изискуемо, но длъжникът не е изпълнил. В случай че длъжникът е бил изпадал в забава, рискът от евентуалната непреодолима сила пада върху него и той няма да може да се позове на нея.
На следващо място, това че има невиновна невъзможност за изпълнение в полза на длъжника не означава, че той няма други задължения, възникнали именно по повод непреодолимата сила. Има изрично правило в чл. 306, ал. 3 ТЗ, което задължава длъжника, в подходящ срок да уведоми писмено другата страна в какво се състои форсмажорното обстоятелство и възможните последици от него за изпълнението на договора. Това задължение на длъжника не отпада дори когато става дума за ноторно известни факти, какъвто е и случаят с пандемията, породена от COVID-19. Трябва да се има предвид, че неизпълнението на това задължение води до отговорност на длъжника по отношение на вредите, които биха настъпили за кредитора, по повод това неуведомяване.
Обобщено: Макар пандемията COVID-19 да се ползва с общоизвестност на световно ниво, длъжникът трябва да уведоми за невъзможността да изпълни задължението си поради непреодолимата сила. За да може да упражни правата си, длъжникът трябва да не е изпаднал в забава преди настъпването на извънредното положение, т.е. на непреодолимата сила.
Вече стана ясно, че в случай че са налице гореспоменатите обстоятелства, длъжникът няма да отговаря за неизпълнението си поради непреодолима сила. В какво се изразява обаче това освобождаване от отговорност? Отговорът на този въпрос се състои в последните две алинеи на чл. 306 ТЗ:
- Законодателят предвижда спиране на изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения, докато трае непреодолима сила. Всъщност с този институт законът урежда временна невъзможност за изпълнение поради непреодолима сила. В действителност се очаква, че непреодолимата сила в даден момент ще отпадне и с отпадането ѝ ще стане възможно нормалното приключване на правоотношенията с изпълнението на задълженията, макар и това да се е случило в един по – късен момент от уговорения, ако страните все още имат интерес от това.
- Възможно е обаче и друго. Макар извънредното положение да е предвидено до определена дата, то може да бъде удължавано многократно, тъй като не може със сигурност да се определи приключването на пандемията. Законодателят отчита факта, че самата продължителност на непреодолимата сила може да оказва влияние на договорните отношения. Затова се установява възможност както за кредитора, така и за длъжника, в случай че непреодолимата сила трае толкова дълго, че страните изгубят интерес от изпълнението, да се прекрати договорът занапред. Трябва обаче да се има предвид, че нито длъжникът, нито кредиторът може да се позове на загуба на интерес на насрещната страна.
Важно е да се спомене, че не може да се позовава на непреодолима сила длъжникът, който има да престира родово определени вещи. Това е така, защото изпълнението на такива задължения е винаги възможно, тъй като „родът не погива“. Парите са също родово определена престация, поради което когато се дължи заплащането на определена сума пари, длъжникът няма да може да се ползва от правилата на чл. 306 ТЗ.
Пример за непреодолима сила: Преди да бъде обявено извънредното положение е сключен договор за изработка на персонализиран порцеланов сервиз, който е трябвало да бъде изготвен на 01.04.2020 г. По повод обаче наложените извънредни мерки изпълнителят не е могъл да се сдобие с нужните материали за сервиза, което прави невъзможно неговото изработване. Изпълнителят в този случай може да се позове на непреодолима сила, като остава в негова тежест да докаже настъпването ѝ и как тя е повлияла на договорните отношения.
Намират ли приложение правилата за непреодолимата сила по отношение на длъжниците, които не са търговци?
Макар институтът на непреодолимата сила да е уреден в Търговския закон, той намира приложение в цялото гражданско право, което означава, че дори страни по договора да не са търговци или една от страните да не е търговец, то те също могат да се позоват на форсмажорни обстоятелства.
Липсата на средства за погасяване на определено задължение поради спад в приходите заради извънредното положение може ли да бъде приравнено на непреодолима сила?
За съжаление съгласно българското законодателство липсата на парични средства никога не може да бъде основание за позоваване на непреодолима сила. Съществува друг институт обаче, който може да помогне на длъжника в подобни ситуации – стопанската непоносимост, а с нововъведенията посредством приетия Закон за мерките и действията по време н,а извънредното положение, се открива и трета възможност, която ще коментираме в края на настоящата статия.
- Стопанската непоносимост и как тя се различава от непреодолимата сила
Стопанската непоносимост е правен институт, който се различава чувствително от непреодолимата сила. Докато непреодолимата сила обуславя обективната невъзможност длъжникът да изпълни поетото задължение, при стопанската непоносимост не става дума въобще за невъзможност, а за непоносимост на престацията.
С други думи, при стопанската непоносимост длъжникът може да изпълни, но ако би изпълнил, то това би било толкова обременително и разорително за него, че би се накърнила еквивалентността на престациите, а с това и справедливостта и добросъвестността. Разпоредбата на чл. 307 ТЗ всъщност визира съществени промени в икономическите условия, които следват по време възникването на задължението. Тези осезаеми промени трябва да не са били и да не са могли и да бъдат предвидени от страните. Това уточнение е важно, тъй като ако страната е можела да ги предвиди, но поради собствената си небрежност не го в сторила, то тя не би могла да се позове на стопанска непоносимост. При изпълнение на гореизложените предпоставки, всяка от страните може да поиска от съда да измени или прекрати договора отчасти или изцяло.
Обобщение: За да може да се упражни преобразуващото право на едната от страните при стопанската непоносимост, е необходимо да са налице следните предпоставки:
- Промяна в икономическите условия, която не е била и не е могла да бъде предвидена от страните;
- Предшестващо промените правоотношение между страните;
- Изпълнението на задължението в нововъзникналата икономическа обстановка да противоречи на справедливостта и добросъвестността;
- Изрично искане до съда да измени или прекрати договора изцяло или отчасти.
Пример за стопанска непоносимост: Възможно е пандемията, причинена от COVID – 19, да доведе до съществено изменение в икономическите условия, които познаваме. Ако е бил сключен договор за наем преди да настъпят промените, но вследствие на тях се е стигнало до обезценяване на лева, наемодателят ще е поставен в едно изключително неизгодно положение, при което може да се позове на стопанска непоносимост.
- Възможностите по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
Народните представители на Република България приеха специален Закон за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) на 24.03.2020 г., като неговото действие бе въведено с обратна сила, считано от 13.03.2020 г.
В първоначалната редакция на ЗМДВИП, законодателят беше включил следната редакция на чл. 6 от последния:
Чл. 6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
На 09.04.2020 г. обаче текстът беше изменен и вече гласи следното:
Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи.
Очевидно, първоначалната версия на члена беше твърде широка и създаваше възможности за всеки длъжник да се позове на невъзможността кредитора да се позовава на последици от забава, включително разваляне на договор, по време на извънредното положение. Текстът разкриваше и други слабости, напр. как следва да се защити длъжникът ако кредиторът все пак развали договора или претендира неустойки, лихви и други подобни, прилага ли се разпоредбата за отношения, при които неизпълнението е било факт преди обявяването на извънредното положение, какво става с отношенията, които са били прекратени поради забава в периода 13.03.2020 г. (тъй като законът действа с обратно действие) и 24.03.2020 г.
Новата редакция на чл. 6 обаче се простира само спрямо отношения между частни лица (вкл. и търговци), които са длъжници по определени договори, производни на договора за заем. Настоящият текст е сравнително ясен – лицата се освобождават от последиците от забава и срещу задължението реално не могат да бъдат предприети мерки за разваляне на договорното правоотношение, както и за неговото принудително изпълнение. Следва да се има предвид, че обезщетението за забава (т.нар. лихва за забава) се различава от възнаградителната лихва – т.е. лихвата, която представлява възнаграждението на съответния заемодател за това, че последният е предоставил на заемополучател определени средства за ползване. Де факто това означава, че лихвите по съответните заеми ще продължат да са изискуеми, но например ако не заплатите вноска по своя заем, няма да дължите допълнителна лихва и/или неустойка за забавено изпълнение, каквато бихте дължали, ако не съществуваше чл. 6 от ЗМДВИП.
- В заключение.
Настоящата обстановка на извънредно положение във връзка с пандемията застрашава нормалното протичане на обществените отношения, както и затруднява нормалното упражняване на права и изпълнение на задължения. Институтите на непреодолимата сила и стопанската непоносимост ще стават все по – значими и актуални. Препоръчително е приложимостта им във всяка отделна ситуация да бъде изследвана от юристи, тъй като тепърва ще бъде развивана и усъвършенствана съдебната практика с оглед извънредната глобална ситуация, в която се намираме.
Настоящият материал е само за информационна цел и не съдържа пълен анализ на приложимата нормативна уредба и не следва да се прилага бланкетно към всеки казус. Вие можете да се обърнете към екипа ни в случай, че имате необходимост от правно съдействие.