Изплащане на компенсации на работодатели и служители във връзка с COVID-19

На 31.03.2020 г., в сайта на Агенция по заетостта, бяха публикувани изискванията и документите за кандидатстване от работодателите за мярката, предвидена в Закона за извънредното положение и Постановление № 55/30.03.2020 г. на Министерски съвет (което ще наричаме за краткост „Постановлението“), които може да откриете на следния адрес: https://www.az.government.bg/pages/izplashtane-na-kompensacii-za-zapazwane-na-zaetostta/, а в последствие и самият Министерски съвет публикува Постановлението в своята информационна система: http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=vMBS0JYUkYRMasiEXkfVnQ==

 

 

1.      Същност на компенсациите

 

Компенсацията съгласно дефиницията, дадена в Постановлението най-общо казано представлява възстановяване на част от трудовите възнаграждения към работодателите за запазване на заетостта на работниците и служителите. Няма да коментираме правно-техническите качества на тази разпоредба, но ще споменем за липсата на прецизност в  §1 от ДР на Постановлението.

 

Компенсациите се заплащат от държавата на работодателите във връзка с въвеждане на непълно  работно време или преустановяване на дейността на предприятието, ако последните са направени на основание специфични разпоредби от Кодекса на труда или са в резултат на правен акт от страна на държавата – напр. Заповедта на министъра на здравеопазването.

 

Предвидено е, че компенсации ще се заплащат за максимален период от 3 месеца.

 

Компенсациите са в размер на 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и се дължи за всеки работник и служител, засегнат от подобни мерки и на когото ще бъде запазена заетостта от работодателя за допълнителен период, равен на  периода, за който се изплащат компенсации.

 

Важно е да се отбележи, че за да се възползва работодателят от тази възможност за получаване на компенсация в случаите, при които последният е въвел непълно работно време, компенсацията се предвижда да се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно..

 

С Постановлението се предвижда работодателят да изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата, за които получава компенсация, за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.

 

 

Работодатели, определени в Постановлението, няма да могат да се ползват от компенсациите за следните категории лица:

 

1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.

 

На прост език:

Не може да се получават компенсации за новоназначени след датата 13.03.2020 г. служители, за служители които са в отпуск поради временно неразположение или поради това, че гледат малки деца, както и служители, които са включени в определени програми за финансиране.

 

2.      Кой може да кандидатства?

 

Всички работодатели биха могли да се възползват от компенсациите, в случай, че отговарят на определени критерии.

 

Хипотеза 1:

Работодателят е спрял своята дейност или част от нея поради заповед на държавен орган (напр. Заповед на министъра на здравеопазването);

Хипотеза 2:

Работодателят е спрял своята дейност или част от нея със заповед, издадена на основание 120в от КТ – това е един от новите членове в КТ, приет от НС във връзка с извънредното положение, позволяващ на работодателя да преустанови работата на предприятието или на част от него, или на отделни работници и служители във връзка с обявеното извънредно положение.

Хипотеза 3:

Работодателят е установил непълно работно време на основание на новата 138а, ал. 2 от КТ

 

На прост език:

Могат да кандидатстват работодатели, които са спрени поради правна пречка и такива, които са се възползвали от установяването на непълно работно време при новите разпоредби на КТ, приети на 24.03.2020 г.

 

Работодателите от Хипотеза 1 следва да отговарят допълнително на следните критерии:

  • да са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  • да заявят изплащане на компенсации за работници и служители, осигурени в икономическите дейности, посочени в приложението към Постановлението;
  • да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  • да не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  • да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
  • да не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  • да нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаване на заповедта за преустановяване на работа.

 

На прост език:

Работодателите следва да заплащат данъци в България, да нямат просрочени задължения към бюджета и осигурителната каса, да не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, да не съкращават/уволняват служителите за определено време на определени основания, за които са получили компенсация, да не са налице предходни нарушения на КТ или ЗТМиТМ за преиод от 6 месеца преди издаването на заповедта.

 

Работодателите от Хипотеза 2 и 3 следва да отговарят на следните критерии:

  • да не оперират в някоя от следните икономически дейности с код по КИД: А, К, О, Р, Q, T и U (най-общо казано това са селско, горско и рибно стопанство, финансови и застрахователни дейности, държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и др. подобни).
  • за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. – да е налице спад на прихода от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
  • за лицата, учредени след 1 март 2019 г. – да е налице спад на прихода от продажби с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.;
  • да са местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България;
  • да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и за които работодателят не е предприел действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;
  • да не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;
  • да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по-малък от периода, за който са изплатени компенсациите;
  • да не прекратят трудови договори на работници и служители на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от Кодекса на труда през периода, за който им се изплащат компенсации;
  • да нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 – 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност през период от 6 месеца преди издаване на заповедта за преустановяване на работа.

 

На прост език:

Работодателите следва да не са извършват дейност в определени сектори, да е налице спад на прихода от продажби с 20%, да заплащат данъци в България, да нямат просрочени задължения към бюджета и осигурителната каса, да не са в производство по несъстоятелност или ликвидация, да не съкращават/уволняват служителите за определено време на определени основания, за които са получили компенсация, да не са налице предходни нарушения на КТ или ЗТМиТМ за преиод от 6 месеца преди издаването на заповедта.

 

 

3.      Как се кандидатства?

 

Може да кандидатствате като попълните документите, публикувани на следната страница:

https://www.az.government.bg/pages/izplashtane-na-kompensacii-za-zapazwane-na-zaetostta/

Подаването може да стане както на място в дирекциите на „Бюро по труда“, така и с препоръчано писмо с обратна разпсика или по електронен път с КЕП.

 

Срокът за подаване на документи е от 31-ви март 2020 г. до 17:00 часа на 21-ви април 2020 г.

Към момента на настоящата публикация от Агенция по заетостта са качили единствено заявлението за работодатели, спрели дейността си поради заповед на държавен орган (Работодатели, описани в Хипотеза 1), като се очаква от утре ще е налична и формата за втората категория работодатели, посочени по-долу

 

Екипът на PTR&P остава насреща за да отговори на Вашите въпроси. Желаем Ви успех и здраве и не забравяйте да спазвате дистанция ! 😊

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *